Резюме на книга: Курс по увереност (Уолтър Адамс)
(0) От автора: „моята най-унизителна история“. Когато бях на 13 години изпитах и до ден днешен, най-голямото унижение, което съм усещал. Аз съм от бедната южна част на Бронкс и бях бедно момче. Носех яката си вдигната, заради което несъзнателно неподчинение бях публично унизен да сваля ризата си пред всички – показа се фланелката ми да дупки, демонстрираща бедността на семейството ми и по-ниският ми статус. Станах за смях. В края на часа, обаче, аз се обърнах към моя учител и го пратих по дяволите, преодолявайки моята подтиснатост.
Десетилетия по-късно, след тази история, аз написах книга, в която описвам борбата си с гнева. Години след това бях помолен за статия за книгата. Неочаквано получавам извинително писмо от същият онзи учител, който ми причини унижението от онзи ден. Жена му бе видяла статията, споменаваща книгата. В писмото учителят описва ужасните трудности, през които е минал през живота си и как те са го белязали трайно. Отдавна му бях простил, но този учител промени трайно живота ми.
(Въведение) Можем да се научим да бъдем уверени. „Бъди 100 % жив“. Решението е само и единствено в твоите ръце. Книгата е по 7-седмичен курс. По чужди мнения: „Курс по увереност“ е по ценен от другите, защото се споделят практически съвети на база житейски опит, докосващи участващите. Авторът цял живот живее в страхове, но се научава да ги бори. Книгата учи на това как да „се тревожим добре“, да се владеем по адекватен начин.
(1) Кой съм аз? Увереността е възглед – ти си това, което мислиш, не което ядеш. Да виждаш света по различен начин. Съдбата е избор, а не предварително начертана схема. Книгата обхваща изнасянето на речи, драматични истории, но е в основата си свързана с трупането на увереност в себе си. Макар трудностите на живота, да избереш него, а не нещо друго. Целенасоченост – може би бавен, но сигурен път към целите.Смисълът е в значението на понятието „истинска надежда“.
(2) Никога не казвайте „Опитай се“ Думите са мощен инструмент. Има разлика между „не мога да“ и „не умея да“. Изразът „ще се опитам“ е паразит, който бързо трябва да бъде прогонен и да бъде заместен от „ще го направя“. Примери: „опитай се да станеш“, „опитай се да седнеш“, „опитай се да пуснеш телевизора“.
(3) Как да се тревожите добре Една от най-честите болести е „тревогата“. Трвогите за неща, които могат да се случат са много по-вредни от голяма част от наистина случващото се. Силните и успелите също се тревожат. Основните страхове на всеки от нас: „че съм незначителен/уязвим/заслужавам да бъда отхвърлен“. Страхът не е равен на притеснението и разликата е жизненоважна. Днес страхът, обаче е повече притеснение от възможна опасност. Разликата от здравословното притеснение до нездравословното е в това да се тревожиш добре. Две прости стъпки за постигане: 1) Разберете от какво се страхувате; 2) Действайте
(4) Как да започнете един разговор Човекът е социално същество. Външността и дрехите като ключ, понякога подвеждащ. Страхът за отхвърлянето и пропускането на възможности. При първи сблъсъци с човек е по-добре да се съсредоточим не върху това, което той може да научи за нас (негативно), а върху това, какво ние искаме да научим за него. Това разчупва леда – така притесненеито работи в наша полза. 6 начина за успешен разговор: 1) Проявявайте искрен интерес; 2) Позлвайте вълшебната дума “защо“ по-често; 3) Казвайте името на събеседника си 4) Съгласявайте се от сърце и се противопоставяйте меко 5) Оставете другия да говори 6) Не поправяйте, нито променяйте темата. А при ситуация с кофти човек: извинете се и се оттеглете преди да е започнало.
Съсредоточване върху решението, а не върху проблема. Насочвайте енергията на тревогата към решението.
(5) Какво съм, какво имам, какво изглежда, че съм Предаването на неувереност от родителите към децата, чрез забрани: твърде често наблягане на опасността вместо на възможността – голяма грешка. Успешните хора предизвикват самите себе си, защото го искат вътрешно, а не се стремят към по-големи успехи само за спорта. Разстейки, човек започва да търси себе си. Периодът на юношеството е свързан с несигурност, прикриване не емоции и реална същност, страх от себе си и несигурност в околния свят. Това може да продължи и след 20тата годишнина на човек. Има разлика между детско и юношеско държание. Третото и най-високо стъпало е зрялата възраст. 3те фази на юношеството: борбата за идентичност, загриженост за бъдещето, по-добра представа за нашето бъдеще, но все още недостатъчно уверени в себе си.
Разкривайки себе си, ние постигаме истинската увереност, идваща само тогава, когато ни приемат такива, каквито сме. 3 начина да опознаем себе си: 1) Кой съм аз (моето вътрешно аз, чувства, избори, илюзии, желания), 2) Какво имам, чисто материално 3) Това, което изглежда, че съм (мнението на другите за мен)
Да бъдеш зрял означава да приемаш себе си, такъв какъвто си. Да виждаш отвъд себе си.
(6) Как да преодолеете стеснителността Стеснителността е много по-осезаема за самите нас, отколкото за другите. Няколко стъпки за преодоляване: 1) Намерете допирни точки (докосване на събеседниците) 2) Обмисляйте предварително 3) Движете тялото си 4) Насочвайте вниманието към другите (престанете да гледате себе си) 5) Намерете повод за разговор 6) Усмихвайте се
(7) Как да се справяте с грешките Грешките са абсолтна необходимост. За да успееш, трябва да си готов за неуспех. „Когато не вършиш нищо, не правиш грешки. Когато не правиш грешки, не вършиш нищо.“ Следвай ОПП – отговорност, проницателност, перспектива. Първите три стъпки на себеосъществяването: 1) знайте кой е отговорен; 2) повярвайте в нещо голямо; 3) упражнявайте се в толерантност
(8) Как да разкажете история Всеки трябва да повярва, че е разказвач. Една история става интересна чрез две неща: напрежение и узнаване. Използването на житейския ни опит е начин за съставянето на добри истории.
(9) Как да използвате една история Каква история да избираме: такава подходяща за нашата публика и такава, която да ни харесва. Четвърта стъпка към себеосъществяването: бъдете смели. Смелостта означава да се действа със страх.
(10) Защо се гневя толкова Тежкият житейски опит може да тласне човек към, така да се каже, „предусещане поведението и мислите на другите“. Но има една малка подробност: блендата е много свита.
(11) Преодоляване на гнева Гневът е рожба на безсилието. Ние не се раждаме с него, а го усвояваме. Понякога е възможно дори депресията всъщност да е подтиснат гняв. Безрбой пъти са ни уверявали, че овладяването на гнева е мярка за нашата зрелост. Сдържането на гнева, обаче е само едната страна на монетата. Гневът може да се ползва в наша ползва: като за начало трябва дда го признаем. След това – да го анализираме (дали проблемът е в наши ръце, дали гневът е обоснован). Трето – да се справим с гнева си. Когато гневът е оправдан, енергията трябва да се насочи към разрешаване на проблема и борба, а не към циврене.
Има и един друг гняв: хроничният гняв. Хронично гневните хора виждат другите хора като заплаха. Техният гняв успешно рефлектира върху околните, които дори биват упреквани за негативни черти, присъщи на обвиняващия. Ключова стъпка към преодоляването на този тип гняв е самоосъзнаването, че съответният човек се гневи лесно. Контролът около околния свят е невъзможен. Ако установим контрол над себе си, тогава ще укротим и гнева.
(12) Как да обичате и да бъдете обичани За разликата между любов и секс. Сексът е инстикт, подобен на всеки друг човешки порив, но любовта – ние се учим как да обичаме. Сексът е билогочен, любовта: психологична. Любовта е крайно придирчива и се стреми да бъде изключителна. С юношеството, успоредно на търсенето на идентичност е появява още една нужда: тази да обичаш. За да обичаш друг, първо трябва да обичаш себе си и да си имаш пълно доверие. Това е и знак за зрялост. Юношата гледа на въпроса по следния начин: „той (или тя) е всичко за мен“. Романтично, но нереалистично. Често си поставяме маски, в различни социални ситуации. За да се харесаме някого другиго правим същото. Това, обикновено, играе лоша шега. Човек трябва да е осъзнал кой е и какво иска. Ако не се е ангажирал със собствения си разстеж, как може да се ангажира с нечии чужд, което е и смисълът от по-дълбоките взаимоотношения. Най-трайните любовни взаимоотношения, оставащи във времето, са тези, между които съществува дълбока приятелска връзка.
5та стъпка към себеосъществяването: обичайте някого.
(13) Злоупотреба с любовта: Петното в мозъка на ветерани от войната е точно толкова сравнимо, колкото петната при злоупотребата с детската обич, към родителите, когато те злоупотребят с нея. Това би могло да бъде омаловажаване на усилията или тормоз. Жервите неминуемо са принудени да се чувстват виновни. Парадоксално е, но в повечето случаи вярват, че неправдата, която търпят, е по тяхна вина. Никой няма право да издевателства над вас, независимо дали сте дете или възраастен човек.
Друг вид злоупотреба е задържането на родителската любов, където детето се принуждава да прави родителите си горди, в един безсмислен безкраен цикъл. Принудени са да бъдат малки възрастни, на които не им е позволено да бъдат деца. Възхищението и обичта могат да бъдат объркани едно за друго, но са коренно различни.
14) Променете своето поведение, ще се промени и вашият възглед Най-добрият начин да помогнеш на себе си е да помогнеш на някой друг. Вечното питане чрез „ами ако“ е стопер пред развитието. Промяната плаши, а изреченията започващи с „ами ако“ успешно я възспират.
3-те нужни съюзника при раздяла слюбим човек (по желание или по нежелание): притеснение, страх, гняв.При приключване на връзка, присъстват и 3те елемента, но важното е да се насочат в правилната посока. Примерно, гневът да се пренасочи към стремеж към нови приключения, поради отворилият се шанс. Основното е възстановяването на контрол над емоциите.
Ако човек положи усилие да се „престори“ на нещо, което не е, възможно е, това нещо да започне да го обхваща. До такава степен, че наистина да го промени. А какво остава за точни и конкретни цели. Веднъж прегърнало дадена цел, подсъзнанието е решено да я постигне. Ако човек се вижда уверен в себе си, той ще бъде уверен. Ако ли не – не.
Ето 3-те основни стъпки за контролиране на собственото поведение: 1) вижте вашата цел, 2) агитирайте сами себе си, 3) престорете се
15) Как да приемате критиката Приемането на критиката е умение, което може да се научи. Когато си мислим „щом ме критикуваш, значи не ме харесваш“ ужасно грешим, в повечето случаи. Белег на зрялост е да се справяш с емоциите, когато те критикуват. Има особено огромно значение в света на бизнеса и професионалната дейност. Най-ефективният начин да се справяме с критиката е може би да се научим да критикуваме. Няколко основни стъпки за това: изберете подходящото време и място, вдъхнете увереност, бъдете конкретни, демонстрирайте увереност, похвалете напредъка. Когато критикувате, запитайте се какво би искал да чуе човекът срещу вас, като се поставите на негово място. Няколко стъпки и за приемане на критиката: съсредоточете се само върху критиката, открийте ценното в нея, преценете дали си струва да променяте, кажете „благодаря“
16) Как да поемате рискове Животът ни се подобрява, само ако поемаме рискове и първият и най-трудният от тях е да бъдем честни пред себе си. За да се подтикнем към риск можем да си зададем въпроса: имам ли нужда от промяна. Да рискуваш значи да се устремиш по-далеч от когато и да било.
„Често пъти очакваме, че дори и изискваме, на определена възраст, хората да се държат така, както би трябвало според нас. Научили сме се да съизмерваме нашия живот, напредък, а честопъти и стойността си като човешки същества, с нашата възраст, но няма по-неточна мярка от нея, която човечеството да познава.“ Рисковите ситуации ни сполетяват тогава, когато най-малко очакваме и как ще отреагираме определя качеството на нашия живот. Отличаващото най-съвършените хора на планетата, не е някакъв вътрешен мир, а това, че са се научили да организират живота си около едан идея и да се концентрират върху нея, въпреки заобикалящия ги безпорядък.
17) Как да се осмелим Рискът плаши, поради неизвестностт, която крие. Седем стъпки за поемане на риск: 1) поемете отговорност; 2) поставете си ясна цел 3) преразгледайте вашите позитивни, практически и потенциални загуби; 4) задайте си въпрос: как реагирам – като дете, юноша или зрял човек; 5) решавайте; 6) изберете подходящия момент; 7) действайте
С това се стига до 6тата стъпка на себеосъществяването: Бъдете амбициозни.
18) Как да изнесете страхотна реч 4 прости стъпки: Проучете, подредете, репетирайте нещото, което ще кажете и го кажете. Ето и 5 тайни, свързани с публиката: 1) хората от публиката ще се интересуват от вас, ако и вие се интересувате от тях; 2) всяка успешна реч е диалог между говорещия и публиката; 3) фокусирйки вниманието си върху публиката, пристеснението намалява; 4) слушателите обичат узнаването; 5) ако чета – спите, ако говоря – слушат;
19) Как да изберете живота, който желаете Последната 7ма стъпка от себеосъществяването затваря кръга: усмихвайте се
20) Кое е най-важното Ти решаваш и само ти знаеш най-добре.
За други полезни и забавни неща посетете новия ни сайт http://alsu.eu
harizmatichnostanislav.wordpress.com 