Ще разкажа една тъжна история за моя баща. Той е много щастлив, че вкъщи има три жени да се грижат за него, да му готвят, да го глезят. Винаги е чисто, винаги има сготвено, винаги му е изпрано прането.
Обаче има и някои лоши страни. И горкия, колкото и да внимаваме, го поставяме в неудобни за един мъж ситуации.
Става една сутрин той за работа, облича си прилежно изгладените от предната вечер дрешки и отива на работа. Там понякога му се налага да поправя някои неща и да се цапа. Затова сваля ризата и се залавя за работа, удря, тропа, чука…Голяма мъка. Минава една колежка покрай него и го заглежда. Той не й обръща внимание. Продължава..удря, тропа, минава втори колега – заглежда го. Вече баща ми се чуди какво му има – не са виждали човек все едн о. Минава и трета колежка и му казва:
– Много модерен потник днес, Краси.
И когато баща ми се върна в къщи, накара майка ми да раздели в отделни рафтове неговите бели потници от нейните бели камизолки с дантела.
harizmatichnostanislav.wordpress.com 