Черноморец, миналият септември, на вилата на най-добрия ми приятел сме, заедно със сестра му и баба му играем белот. Съсредоточили сме се в играта като наркомани преди да забодат иглата. Изведнъж, малката възкликва като Румяна Желева на въпрос от член на ЕП по време на изслушването си, че е видяла мишка да си подава муцуната. Обръщане се останалите тихомълком като крадци по пладне и наистина виждаме животинката, която съвсем леко се подава като френски войник под обстрела на джихадистки куршуми в Мали. Оттам се започва организация как да заловим и да изхвърлим мишката. Суетим се като цигани преди сватба. Разместваме столове, шкафове, гардероби с идеята да я сгащим като Русия Кримския полуостров. Накрая уж измисляме някаква схема като пишман обирджии в опит да проникнат в трезора на банка и заемаме позиции като снайперисти по време на блокадата на Ленинград.
Брата трябваше да удари мишлето като министъра на финансите държавния бюджет, а аз да го подплаша като прабългарин с голям боздуган девствена славянка. Естествено нищо от това не се получи и мишката се скри под един гардероб, скатавайки се по подобие на братя Галеви от българското правосъдие. Ненадейно, сякаш пратена от бог Тангра се появи една от многото полудомашни котки, клатейки се грациозно като каберне совиньон в хранопровода на посланик по време на прием. Моят приятел я внесе в помещението и започна да й обяснява какво трябва да направи. Четирикракото се шашардиса подобно на протестанкси проповедник в Саудитска Арабия и се скри. Някакси успяхме да накраме мишката да се раздвижи и тя се стрелна към най-близкия заслон като Бен Джонсън, гонен от допинг ченгета. Инстинкта на котката тутакси проработи и тя се стрелна като млад ерген към богата вдовица към бедното животинче. Не бяха минали и няколко секунди и котката премлясваше и сияеше доволна, по подобие на Джена Джеймисън след среща с петима баскетболисти и трима състезатели по американски футбол.
Разказано от Иван Венков, курсист на АЛСУ в Харизматичност
harizmatichnostanislav.wordpress.com 