Малко преди Коледните празници на 2004 год. се прибираме от Германия за България с колата на моята колежка Кристалина, заедно с още един приятел Веско. Зима е, студ около -20 градуса, превалява сняг от време на време. В малката Опел Корса с 3 врати тримата заедно с сериозен багаж сме натъпкани в колата като Фред Флийнстоун със семейството, тръгващ на път. Колата имаше един малък проблем – когато вкараш пистолета за зареждане на гориво и натиснеш спусъка от силната струя на течността в горната част на гърлото на резервоарната тръба от някаква дупка се изливаше около 80-90 % от горивото със страшна сила върху гумата и изтичаше навън. Никой никога не разбра къде е точно пробива и как може да се отстрани. Единственият начин да заредиш и да не изтича гориво на вън беше да натиснеш съвсем лекичко спусъка на пистолета, така че от него да излиза едва около 5-10% от дебита на пистолета, и по някакъв начин течността се спускаше в резервоара, без да се излива на вън. Самото упражнение не беше никак лесно, тъй-като изискваше по-силна мъжка ръка да притисне по специален начин пистолета.
И така пътуваме ние, пресичаме Алпите в Австрия, а на вън е толкова студено и снеговито, че митничаря на словенско-австрийската граница стои замръзнал прав мирно на пункта като статуя на Ленин на Червения площад и без въобще да се помръдва и през ум не му минава да ни спира за проверка, а само помръдва леко дланта на дясната си ръка с думите „давай, давай….“. И така спираме в Австрия на сравнително малка бензиностанция да напълним резервоара с гориво. Бяхме единствена кола да зарежда и съответно взимам аз пистолета и започвам процедурата……5 мин…….10 мин……15 мин……поглеждам към шопа на бензиностанцията и вътре жена и мъж на касата започват да се споглеждат учудено като ромски ученик над таблицата на Менделеев, и същевременно усещам, че искат да си кажат „тези нещо не са много с всичкия си“….. Така след още около 10-ина минути приключих със странната манипулация и усетих облекчението в техните очи, като на студенти взели успешно изпит след третия последен опит, защото познавайки недоверчивия манталитет на германо-австрийците подозирам, че още известно забавяне от мен можеше да приключи с повикване на местния полицай. В крайна сметка всичко приключи с загадъчни усмивки от тяхна страна, а аз се почувствах като главен участник в някой скеч на „Комиците”…….
Апропо навсякъде, където спирахме за зареждане, ситуацията се повтаряше и разсмивахме различни хора на различни места…..
Автор: Петър Чордов, курсист на АЛСУ в „Харизматичност- личен чар и магнетизъм“
harizmatichnostanislav.wordpress.com 