6 причини да отлагаме и 6 начина да се справим с размотаването

Отлагане, протакаване, маене и бавене все български варианти на английската дума “procrastination”, тоест действието да се занимаваме с по-маловажни или приятни работи вместо да свършим важната, неотложна работа за деня.

Някои хора ще кажат,че решението е лесно, просто спираш да се мотаеш. Те са щасливците, те не знаят че мотаенето не е личен избор. Лично аз съм добре запознат с този феномен, както може да се види от това, че не предадох домашното навреме. Протакаването всъщност си е сериозен проблем, не случайно една от първите народни мъдрости, които научаваме като деца е:

„Не отлагай днешната работа за утре!“

Всъщност тази поговорка съществува почти всички народи, като най-ранното и споменаване е от древногръцкия поет Хесиод 800 п.Хр. Явно това е един стар проблем на човека, но все пак защо отлагаме така важните и наложителни задачи и предпочитаме да се занимаваме с какви ли не глупости, а в краен случай дори и с някои маловажни задължения?

Според доктор Дейвид Бърнс професор по психология в Станфордския Университет има 6 основни причини защо хората протакават.

№1„Не знам как.“

Липсата на умение е една от основните причини за отлагането на работата. Ако не знаеш или не можеш да направиш нещо е съвсем естествено да избягваш дадената задача. Ключът към справянето с този проблем е да се определи точно от липсата на кое умение произлиза той.

№2 „Това е скучно.“

Липсата на интерес изглежда играе роля при мотаенето. Ако загубим интерес или него изобщо го е нямало, то е нормално да игнорираме предмета или задачата, която сме започнали (са ни я възложили свише).

№3 „Нямам желание да го направя.“

Липсата на мотивация е често давана причина за пренебрегването на дадената задача. Аз лично се мая най-често поради тази причина. Ако не чувствам, че имам желание да направя нещо, то много трудно започвам да го правя и обикновено чакам мотивацията да се появи от някъде, като междувременно се занимавам с какво ли не. Най-често мотивацията с появява под формата на паниката от наближаващата краен срок. Според доктор Бърнс „Да вярваш, че трябва да си мотивиран за да извършиш някаква задача, е да си обърнал реда на нещата“. В книгата си (The Feeling Good Handbook) той пише „правенето“ идва преди мотивацията. Обикновено правенето на първата стъпка, колкото и малка да е тя, може да послужи като стимул и мотивация за извършването на задачата.

№4 „Ами ако се проваля?!“

Страхът от провал е още една причина за протакаването. Той се формулира по следния начин: „Ако се пробвам сериозно и се проваля, е по-зле от това да не се напрягам и да не успея.“ Аз бях така в училище по български език и литература. Като не дадеш всичко от себе си и получиш ниска оценка си казваш „Ако имах повече време щях да се справя по-добре.“ по този начин протакаването те предпазва от „истинския“ провал. Перфекционизма често е причина за страхът от провала. Очакванията от семейство и познатите може да са толкова високи, че никой да не може да ги стигне. По този начин протакаването премахва (унищожава) очакванията и в същото време те предпазва от „истинския“ провал.

№5 „Как мога да триумфирам над предишния си успех?“

Страхът от успеха може да е от другата страна на страха от провала. Тук човек отлага защото го е страх от последствията на неговите постижения. Може би се страхува, че ако се справи добре, от него ще се очаква по-добро пред-ставяне. Или пък успехът го кара да изпъква, когато предпочита да не му се обръща внимание.

№6 „Не можете да ме накарате!“

Бунтуването и съпротивлението са последни в поредицата от проблемите, които могат да лежат под поведението на протакаване на задачите. Бунтът е реакция против някакво действие било то на родител, учител или друг авторитет, но в крайна сметка то той носи само негативи за нас.

При отлагането всеки път, като се сетиш за задачата си, си напрегнат и гузен, за това че си губиш времето, а не вършиш нещо полезно. Колко по-приятно би било да свършиш на време и да се забавляваш спокойно, но уви тези моменти при са рядкост. Дори и да успея да завърша задачата навреме, изпитвам силна вина и си казвам другия път 100% ще си разпределя времето, ще свърша седмица предварително и т.н. но накрая идва следващата задача, следващия краен срок и всичко се повтаря.

Как да се справим?

Справянето с маенето е трудна задача, най-добре да се започне с

№1- планиране,

колкото повече неща имаш да правиш толкова по-лесно е да се заблееш по нещо. Така че първо е добре да планираш точно коя задача ти е приоритет за днес, тази седмица или месец. Едно от хубавите неща е, че винаги можеш с лекота да седнеш да планираш как да свършиш нещо, но самото действие е трудно. След поставянето на приоритет се опитваш да премахнеш или игнорираш всички други маловажни и безсмислени задачи, забавления и разсейващи елементи.

Типичен пример:

„Трябва да уча за изпита, ама не съм си проверявал e-mail-а от доста секунди, трябва първо да го проверя, а какво ли има във фейсбук,а в ютуб, и след това е станало 2 часа през нощта, трябва да се наспя, че утре да уча и цикъла се завърта отново.“

Любим мой момент е когато седнах да си подредя шкафа, за които последните 2 години упорито убеждавах майка ми, че е подреден, вместо да пиша протокол, който беше за след 2 дена. Но все пак моя шкаф трябваше да се подреди!

След това

№2- задачата трябва да се раздели на малки стъпки за изпълнение.

Слагането на

№3- краен срок за всяка стъпка

също помага, като идеята е да се мотивираш от паниката, която настъпва като наближи крайния срок.

И тук идва най-трудната част:

№4- да се седне и да се свърши част от задачата.

Една полезна тактика е

№5- да си обещаеш награда,

ако свършиш някаква част от задачата за днес и ако имаш късмет ,то ще се увлечеш и ще свършиш нещо полезно, но това не винаги помага.

Като цяло най-силният мотиватор си остава

№6- крайният срок.

Да обобщя протакаването си е сериозен проблем, на който трябва да се обръща внимание, защото колкото по-задълбочен един проблем толкова по-сложно е да се справим с него. И все пак не винаги последната нощ или две преди крайния срок са достатъчни.

Така че ако и вие протакавате задачите си, то ви призовавам да обърнете внимание и да започнете да се борите активно с този проблем.

Успех!

Автор: Любен Петров, курсист в АЛСУ

повече за нашите обучения на http://alsu.eu