Първата ми работа беше като търговски представител и тренер за SonyEricsson. Тогава бяхме 4 момчета. Аз отговарях за Пловдив, един колега за Варна и двама за София. Виждахме се само веднъж в месеца за регулярните срещи, но говорихме по телефона постоянно. Решихме едно лято да отидем заедно на море. Събрахме се двойките и тръгнахме. Колегата от Варна с новата си приятелка. Единия колега от София с вече годеницата си. Аз с другия колега от София. И двамата доста време не си намирахме приятелки и решихме на морето да се забавляваме. Не, не двамата, а с момичетата, които ще намерим там. Задружно намерихме една къща на Приморско и тръгнахме, кой от където е, с крайна спирка там. Тогава всеки от нас имаше служебна червена кола, цялата брандирана от SonyEricsson. Бяхме малка атракция в курортното градче.
Още първата вечер решихме да отидем на дискотека. Намерихме най-популярното място тогава в Приморско. Дори не си спомням името на мястото, но знам че беше първо или последно в редицата от няколко подобни заведения. Типична курортна „дупка“. Влезнахме вътре и не намерихме свободно място. Една от масите, обаче беше заета само от две момичета. Аз и Евгени, като двойка от началото на почивката, поехме „трудната и неприятна“ задача да говорим с момичетата и да се присъединим към тях. Без да навлизам в детайли ще кажа, че те с удоволствие ни поканиха на тяхната маса и…след по-малко от 20 минути си тръгнаха. Изненадахме се, но нощта беше пред нас, а за мен и Евгени все още имаше други момичета в дискотеката. Към 2 сутринта Методи и Никола, другите двама колеги, решиха да се прибират с приятелките си. Казахме си довиждане и ние с Евгени се фокусирахме върху другите около нас. До 4 си останахме така фокусирани, но без успех и решихме да напуснем мястото. Вече имаше съвсем малко хора.
На излизане подминахме охраната, а малко след това и една от сервитьорките. Тя ни погледна странно и каза: „Те бяха!“. Тогава двете „малки момчета“ охрана изведнъж се появиха пред нас. Хванаха ни и дори бяха готови да ни набият. Ей така, защото „бяхме ние.“ Започнахме да осъзнаваме ситуацията полу-трезво, полу-пияно и да задаваме въпроси. Оказа се, че момичетата, с които така лесно се запознахме и после така бързо си тръгнаха, са били с други две момчета, които са поръчали две бутилки уиски. Почерпили са наоколо и после са си тръгнали, естествено без да платят. Момичетата са осъзнали ситуацията и са намерили изход в наше лице.
Естествено сервитьорката не беше сигурна ние ли сме двете момчета, които са поръчали бутилките, но беше сигурна, че ние ще ги платим. Проблем. Казахме, че нямаме толкова пари, но това не помогна. Момчетата от охраната ни заповядаха единия да остане при тях, а другия да ходи да събира пари. Това изглеждаше обещаващо предложение, но някак не ни се понрави. Вече трезви решихме да разкажем цялата история и за това, че компанията ни е шест човека. Попитахме дали ако приятелите ни дойдат като свидетели и обяснят същото, ще ни пуснат. Тук се намеси и управителя на заведението и се съгласи. Но как се будят пияни приятели, които са заспали преди час? С още един час звънене на всички възможни телефони. Успяхме най-накрая и те дойдоха. Но не как да е, а с една от служебните коли. Още при спирането на колата, охранителите започнаха да разпитват: „От къде познаваме тия?“; „Ама и вие ли работите там?“; „Я кажи кой е най-добрия телефон в момента?“; „Нещо като за познати нямате ли?“. Методи и Никола разказах историята така, както и ние, а сервитьорката потвърди, че не ги познава и следователно не сме ние хората, които ще платят бутилките. Разминахме се, но до края на морето с Евгени не заговаряхме две самотни момичета на голяма маса в дискотека. Насочвахме се към компании от 5-6 момичета.
Още забавни истории вижте в блога, полезни статии за ежедневието и общуването вижте в нашия сайт, за нашите обучения кликнете тук или тук
harizmatichnostanislav.wordpress.com 